11.10.2012 г., 10:02

Луниеносно

1.1K 0 4

И за двама ни луната е една и съща.
Еднакво е и нощното небе.
Когато я погледнеш, те прегръщам.
И се надявам искрено да си добре...
Изпращам ти и мислите си даже.
А в тях съм скрила всички чудеса!
Но няма как това да ти разкажа.
Не бива ти да знаеш за това.
И за това, че още преминават
в зениците ми твоите очи.
Октомври носи истина такава,
че до Декември лятото ще ни горчи.
Но ти не знаеш... Нищичко не знаеш!
И просто гледаш кръглата луна.
А аз ти пращам поздрав от безкрая.
И после дълго, дълго ще мълча...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...