11.10.2012 г., 10:02

Луниеносно

1.1K 0 4

И за двама ни луната е една и съща.
Еднакво е и нощното небе.
Когато я погледнеш, те прегръщам.
И се надявам искрено да си добре...
Изпращам ти и мислите си даже.
А в тях съм скрила всички чудеса!
Но няма как това да ти разкажа.
Не бива ти да знаеш за това.
И за това, че още преминават
в зениците ми твоите очи.
Октомври носи истина такава,
че до Декември лятото ще ни горчи.
Но ти не знаеш... Нищичко не знаеш!
И просто гледаш кръглата луна.
А аз ти пращам поздрав от безкрая.
И после дълго, дълго ще мълча...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...