Лунна самота

7.08.2007 г., 15:03 ч.

Поезия

754 0 0

Нежност... очертания в нощта...
на самота при плачеща върба...
Тих поток от нейде ромоли...
И блести Луната, в него
се оглежда...
Самотна е и тя в нощта,
тъй хладка, дива,
не проглежда
и не чака...
Само
тя
е
в мрака
на изгубена сълза...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Лунна самота

Свързани произведения

Коментари

Предложения