Лятна буря
На лятото душата ми е в плен,
горещата му същност ме изгаря.
Изменчив е сезонът вън и вътре в мен,
през слънце жежко буря се разгаря.
Отеква гръм от вътре в дълбини,
пороен дъжд със струите ме дави.
И капките му сякаш са искри,
в сърцето страсти до червено нажежава.
Една любов сред морските вълни,
усмивка на прибоя, бяла пяна.
Замеря ме със капчици искри,
с проблясъка на сланцето ме кани.
Но този дъжд и буря вътре са във мен,
а капките му на душата ми покой не дават.
Целувки влажни ли са или пък сълзи,
дилемата на чувства ще решавам.
А жегата напича ме със свойта пещ,
прониква вътре, разума ми замъглява.
Ала дори да бях и с хладен разум днес,
за любовта оставям на сърцето да решава.
Сигнал любовен щом ми подаде,
усещам го, а чувствата не заблуждават.
Любов потърси ли те, намери я ти,
и не допускай с нея да се разминаваш.
Познал ли си я тука, днеска я вземи,
любов на лятото щом в буря си намерил.
Решавай, време нямаш вече ти,
че есен бързо ще превърне лятото в химера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
