На лятото душата ми е в плен,

горещата му същност ме изгаря.

Изменчив е сезонът вън и вътре в мен,

през слънце жежко буря се разгаря.

Отеква гръм от вътре в дълбини,

пороен дъжд със струите ме дави.

И капките му сякаш са искри,

в сърцето страсти до червено нажежава.

Една любов сред морските вълни,

усмивка на прибоя, бяла пяна.

Замеря ме със капчици искри,

с проблясъка на сланцето ме кани.

Но този дъжд и буря вътре са във мен,

а капките му на душата ми покой не дават.

Целувки влажни ли са или пък сълзи,

дилемата на чувства ще решавам.

А жегата напича ме със свойта пещ,

прониква вътре, разума ми замъглява.

Ала дори да бях и с хладен разум днес,

за любовта оставям на сърцето да решава.

Сигнал любовен щом ми подаде,

усещам го, а чувствата не заблуждават.

Любов потърси ли те, намери я ти,

и не допускай с нея да се разминаваш.

Познал ли си я тука, днеска я вземи,

любов на лятото щом в буря си намерил.

Решавай, време нямаш вече ти,

че есен бързо ще превърне лятото в химера.