Денят преваля, а е още толкова горещо.

Усещам се напрегнат, уморен.

Целият от пот съм лепкав и вече зная

какво ще свърша след работния си ден.

До вкъщи разстоянието ще взема

максимално бързо в шампионски стил

и кожата ми изгоряла душът хладен ще поеме

почти със съскане и с благодарност от този допир мил.

Тениска и дънките ще сложа,

на приятел ще звънна телефон.

Ще седнем на терасата прохладна. 

Ще пием бира, ще слушаме касетофон.

Ще коментираме проблемите служебни, 

за някой близък може би ще стане реч.

Ще си спомним за минали събития,

за преживени случки - близо и далеч.

Докато налегне ни умората

и кажем си "Не е ли време да поспим?"

И си пожелаем нови срещи и довиждане

и сладки сънища с ласки на любим.

И така възстановени и отпочинали

работим напрегнато безчет

и борим проблемите и жегата

в очакване края на работния ден в пет.

                               Стефан Цеков