Лято мое!
Ах! Къде си, лято мое?
Няма те от сто лета!
Като птиче във усое
чезне твоята следа.
Вече зима ме затрупа -
на главата имам сняг.
Свивам се във таз хралупа
и съм все на този бряг.
Слънцето ми ниско пада
и не срещам топъл лъч.
Всяка клетка в мене страда...
Недочувам лятна глъч.
Само спомени изгарят
мръзнещата ми душа.
И надеждите прегарят
с лято пак да се теша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
