19.05.2007 г., 13:51

Люби ме

1.2K 1 11
Докосвай ме, люби ме без задръжки,
разкъсай дрехите ми, страстно ме прегръщай,
изпий ме цялата и аз от теб ще пия
без срам, без жал греха ще преоткрием.

Греха ли казах, не това е Рая,
а в Рая грях да има, аз не зная
и всеки жест, въздишка, стон, стенание
причина са да губиме съзнание.

Докосвай ме, люби ме, нямам скрупули
тъй много чувства в мен са се натрупали.
Почакай миг... въздишка, вряща лава
потапяме се в сладостна забрава.

  май 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПРОЧЕТОХ ДАСТА ТВОИ СТИХОВЕ И ОПРЕДЕЛЕНО ПОЧУВСТВАХ ЕМОЦИИТЕ ТИ,ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТЕ ЧЕТА.
  • Звучи така примамливо...,а толкова невинно.
    Почти като детска игра.
    Да си говорим в рима.
    Харесва ми.
  • "Почакай миг... въздишка, вряща лава
    потапяме се в сладостна забрава."
    Почакай миг...Аз в теб ще се прелея:
    и ти във мен - света ще надживеем!
  • Определено ми харесва. Браво
  • Благодаря на всички.Вие сте разкошни!Вие сте супер!Харесва ми да съм сред вас.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...