Любимите ми хора
Любимите ми хора ме посрещат,
а във очите им блестят сълзи.
Навярно скритата тъга усещат
как тайничко по устните пълзи.
Опитвам се да скрия празнотата
и грижите по мен да им спестя.
В душата оковавам самотата
с надеждата, че ще я усмиря.
Но тялото сърдито се бунтува
и изпреварва своя катинар,
че не желае днес да се преструва,
а на душата да е господар.
Любимите ми хора ме поглеждат
и кротко ме притискат до сърце.
С енергия могъща ме зареждат -
отпускам се в любящите ръце.
Дали ще дойде времето, когато
ще мога да им върна само част
от истинското и безценно злато,
с което ме засипваха без глас?
Дали ще дойде времето, когато
ще мога да извикам с пълен глас,
че моето сърце е най-богато
и само те над него имат власт?
а във очите им блестят сълзи.
Навярно скритата тъга усещат
как тайничко по устните пълзи.
Опитвам се да скрия празнотата
и грижите по мен да им спестя.
В душата оковавам самотата
с надеждата, че ще я усмиря.
Но тялото сърдито се бунтува
и изпреварва своя катинар,
че не желае днес да се преструва,
а на душата да е господар.
Любимите ми хора ме поглеждат
и кротко ме притискат до сърце.
С енергия могъща ме зареждат -
отпускам се в любящите ръце.
Дали ще дойде времето, когато
ще мога да им върна само част
от истинското и безценно злато,
с което ме засипваха без глас?
Дали ще дойде времето, когато
ще мога да извикам с пълен глас,
че моето сърце е най-богато
и само те над него имат власт?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
