Любопитна баба
В ден, като този прекрасен,
на мен бабче, бабче ми казват.
Ти искаш много да знаеш
и стига си питала вече.
Големият е вече студентче,
на баба гордост голяма.
Красавец с усмивка чудесна.
- Бабо, ти пак разпитваш отново,
нали вече ти казах.
А малкият Ванко на баба,
виж, туй е чудо голямо.
Все знае и нищо не иска.
Петльова свада сме двама.
Сутрин очи и зъби не мие,
закуска, обяд, все не е гладен,
чехли на крака не признава.
А кажете какво да го правя ?
Помощ на баба вие ми дайте.
С уроците битка голяма.
Пишем 9, в обратна посока.
А да четеме е олелия голяма.
- Ти само искаш, бе бабче.
Тази думичка малка,
казана с усмивка красива,
мен ме разтопява тотално
и дисциплината си отива.
На мен нищо не ми остава,
освен с вас да споделя си
моята орис на бабче щастлива,
щом имам си красавците двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Поздрав сърдечен, Аз!
