Любов?!
Любов?! Каква любов, когато днеска
светът е омърсен от грях и срам,
разкъсван от безумна златна треска...
Когато всеки е останал сам,
душата си заключил за надежди
и заменил достойнство за пари,
забравил думи като жал и нежност
към близките, към себе си дори.
Къде е любовта, когато нощем
жени продават своите тела,
когато се присмиваме все още,
щом някой е с опърлени крила?!
Отказваме на просяка коричка,
на паднал не подаваме ръка
и кой ли ни е омагьосал всички,
за да затънем в тиня и във кал?!
Все още не е късно да си спомним
за птиците, морето и смеха,
да станем по-чувствителни и скромни,
за да изкупим някак си греха.
Поне една сълзица да пролеем
за мъртвите, за болните, за нас,
които без любов и смях живеем.
За стареца, издъхнал в този час.
За майката, която ляга гладна,
за да нахрани своите деца,
за цветовете и тревите жадни,
обърнали към слънцето лица.
За годеницата, която дълго
е пазила честта си за един,
за пътника, защото вчера тръгна
и няма да се върне много дни.
Ще трябва да почистим съвестта си
и късчета любов да подарим,
за да се върнем тихо у дома си
и тази нощ спокойно да заспим.
светът е омърсен от грях и срам,
разкъсван от безумна златна треска...
Когато всеки е останал сам,
душата си заключил за надежди
и заменил достойнство за пари,
забравил думи като жал и нежност
към близките, към себе си дори.
Къде е любовта, когато нощем
жени продават своите тела,
когато се присмиваме все още,
щом някой е с опърлени крила?!
Отказваме на просяка коричка,
на паднал не подаваме ръка
и кой ли ни е омагьосал всички,
за да затънем в тиня и във кал?!
Все още не е късно да си спомним
за птиците, морето и смеха,
да станем по-чувствителни и скромни,
за да изкупим някак си греха.
Поне една сълзица да пролеем
за мъртвите, за болните, за нас,
които без любов и смях живеем.
За стареца, издъхнал в този час.
За майката, която ляга гладна,
за да нахрани своите деца,
за цветовете и тревите жадни,
обърнали към слънцето лица.
За годеницата, която дълго
е пазила честта си за един,
за пътника, защото вчера тръгна
и няма да се върне много дни.
Ще трябва да почистим съвестта си
и късчета любов да подарим,
за да се върнем тихо у дома си
и тази нощ спокойно да заспим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
