Любов без думи
Днес беше поредният ми ден,
поредният безсмислен ден.
И ето идваш пак към мен
с чаровна усмивка на лице,
подминаваш ме - жест обикновен,
жест, който разбива моето сърце.
Приятели сме с теб, нали?
Отговорът ти е "да",
а мен толкова силно ме боли,
понеже влюбих се във теб сега.
Зная - не е редно,
нищо няма между нас,
но не мисля, че е грешно
"Обичам те!" да изкрещя на глас.
Страх ме е да ти го кажа,
да застана срещу теб,
не ми се иска пак да се излъжа,
а сърцето ти да бъде кубче лед.
Защо толкова е трудно
да забравиш някой на мига?!
Щеше да е много лесно,
ако нямаше я любовта!
Уви, тя съществува -
на някои дава тя криле
и в моето сърце бушува,
но остави ме с празни ръце.
Върви, приятелю мой -
аз ще съм тук, ще те чакам,
а любовта ми ще почива в покой,
докато ти на друга си се врякъл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
