Любов да намеря
Уморих се от вечното скитане
по безкрайните черни пътеки,
където само пристън химерен откривам
и от болка се давя в сълзите си.
Защо не мога любов да намеря
таз истинската, красива, жадувана
и нощем от горещи устни сладко да пия,
а денем да следвам мечтите си.
И винаги със усмивка да гледам
към слънцето, към живота и хората
а дори някой ехидно да се присмее,
гръб да обърна на злобата.
Но не мога, прости ми, приятелю,
аз винаги тъна във бездните
и често съм жалка от немощ,
оставяйки в чуждите длани съдбата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени
Пак поздравления!
