Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как
и камъче, и клонка те повтаря.
След час ще бъде нощ, ще падне мрак
(над мислите ми залезът догаря).
Ще ме прегърне тъмният воал
с ръцете ти горещи. Ще се сгуша.
Ти, честотата нощна разпознал,
чрез него можеш пулса ми да слушаш. ...