Любов е
Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как
и камъче, и клонка те повтаря.
След час ще бъде нощ, ще падне мрак
(над мислите ми залезът догаря).
Ще ме прегърне тъмният воал
с ръцете ти горещи. Ще се сгуша.
Ти, честотата нощна разпознал,
чрез него можеш пулса ми да слушаш.
Той ще ти каже - няма да простя
на себе си, без дума да изричам.
Осъдих се за хиляди неща,
но не и за това, че пак обичам.
А изгревът на всеки следващ ден,
в косите ти, когато си играе,
ще ти прошепва тихо, вместо мен:
"Любов е. И сърцето ти го знае"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
