Любов ли е?...
човек без име, без лице
и без сили пак да се обричаш
на едно несъществуващо сърце.
Любов ли е, на сън да чуваш
гласът любим, но непознат,
на две очи да се любуваш,
очи красиви, но без цвят.
Любов ли е, в сън си да усещаш
допирът на две ръце,
от топлината нежна да изтръпваш,
а страстта от капка се превръща в море.
Но сънят не трае вечно,
всичко има своя край
и изглежда толкова далечно,
изгубено в големия безкрай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
