любовен камертон
Звънят стъклата, потреперват,
шумът от разминаващите се коли
е вопъл, сякаш от ненамереност
на пътя, водещ ме към твоите очи...
Снежинките са бели, пухкави
завивки за замръзналите клони,
ръцете ми те търсят, а ненамерени
от твоите, замръзват без дъха ти.
Любов ли е или желание за близост
задъханото трепетно вълнение?
Завий ме с мисли от безбрежност,
със синьото на твоето летене.
Звънят стъклата, сякаш птички
запели са във звучен хор.
Намирам те в трептенията нежни
на пулса си - любовен камертон.
шумът от разминаващите се коли
е вопъл, сякаш от ненамереност
на пътя, водещ ме към твоите очи...
Снежинките са бели, пухкави
завивки за замръзналите клони,
ръцете ми те търсят, а ненамерени
от твоите, замръзват без дъха ти.
Любов ли е или желание за близост
задъханото трепетно вълнение?
Завий ме с мисли от безбрежност,
със синьото на твоето летене.
Звънят стъклата, сякаш птички
запели са във звучен хор.
Намирам те в трептенията нежни
на пулса си - любовен камертон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
