12.05.2011 г., 10:51 ч.

Любовна вселена 

  Поезия
464 0 2

Когато казваш, че любов не съществува,

не вярваш значи в моя малък свят,

във който като лодка плува

любов към своя вечен бряг.

Не само вярвам, а болезнено усещам,

когато влюбено сърцето не намира

онази жар, с която те прегръщам,

ала при теб, като при мен, дъхът не спира.

И няма длани, дето да пулсират сляти

и да усетиш вкус на зрели устни,

и стиховете мои ще са нядопяти,

сърцата ни тогаз ще са ненужни...

 

Не бягай с черните си мисли. Спри се!

Огледай се, мечтай, търси любов,

безверието изгони и съвземи се,

от тебе свалям черния покров.

И няма да се уморя в молби,

пред Бог и тебе раздвоена,

над нас небето с милион звезди

открива ни любовната Вселена...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??