Любовна вселена
Когато казваш, че любов не съществува,
не вярваш значи в моя малък свят,
във който като лодка плува
любов към своя вечен бряг.
Не само вярвам, а болезнено усещам,
когато влюбено сърцето не намира
онази жар, с която те прегръщам,
ала при теб, като при мен, дъхът не спира.
И няма длани, дето да пулсират сляти
и да усетиш вкус на зрели устни,
и стиховете мои ще са нядопяти,
сърцата ни тогаз ще са ненужни...
Не бягай с черните си мисли. Спри се!
Огледай се, мечтай, търси любов,
безверието изгони и съвземи се,
от тебе свалям черния покров.
И няма да се уморя в молби,
пред Бог и тебе раздвоена,
над нас небето с милион звезди
открива ни любовната Вселена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
