Любовница
Любовница да се наричаш,
първа гордост е за теб.
Нощна блудница, заничаш
от чаршафа тъй нелеп.
А сутрин кротко на гърдите
на своя мил другар (женкар),
въздъхваш тихо за мечтите,
облякла на жена му пеньоар.
“Ах, скъпи, кога ще се развеждаш?”,
прехапваш устни в питанка гореща.
В замислен поглед се оглеждаш,
а той наум: “Довечера на леща...”
И тъй все неуморно питаш
за своята обречена съдба.
И без отговор отново се събличаш,
а пеньоара... тъй и не изпра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Естрея Ангел Всички права запазени
