12.07.2013 г., 20:13 ч.  

Любовница 

  Поезия » Пародии
1791 0 9

Любовница да се наричаш,

първа гордост е за теб.

Нощна блудница, заничаш

от чаршафа тъй нелеп.

 

А сутрин кротко на гърдите

на своя мил другар (женкар),

въздъхваш тихо за мечтите,

облякла на жена му пеньоар.

 

“Ах, скъпи, кога ще се развеждаш?”,

прехапваш устни в питанка гореща.

В замислен поглед се оглеждаш,

а той наум: “Довечера на леща...”

 

И тъй все неуморно питаш

за своята обречена съдба.

И без отговор отново се събличаш,

а пеньоара... тъй и не изпра.

 

 

 

 

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!!!!!!!
  • От вечерна гореща леща вече ми се гади, а пеньоари мога да пера и дори да гладя! Но с тази обречена съдба и вече на години ...? Уви!
  • Благодаря ти, bojenski! Радвам се, че ме посети! Сигурно и засегнати има, но пък всеки има своя гледна точка!
  • Така си е, нечистоплътно и илюзорно. Поздравления за погледа върху проблема, защото това си е проблем!
  • Xaxaxa коментара на toxin ме разби! Благодаря, че ме посетихте приятели!
  • Харесах! Изконна тема, вечна като света. Как омайно си я пресъздала...само ти можеш така!
  • Тя, баба, Дани, знае 2 и 200, ама пеньоари дали пере, а?
  • Прочетох няколко пъти.Сега ... отивам да питам баба любовница или съпруга! Нали знаете? Баба знае 2 и 200! Каквото баба каже - това е! Чау!
Предложения
: ??:??