Сърцето ме боли...
Разумът се замъглява.
А болката по теб остава.
По-силна и искряща,
тя изцяло ме разклаща и шепне:
"Обичаш го ти!"
А той не знае думата "любов".
Ето защо животът е толкова суров.
Една-две-три целувки,
няколко милувки,
заедно с нежните ти прегръдки,
ме карат да полетя,
в мечтите да се принеса...
Сега не мога да разбера,
дори не мога да крещя,
а в твб се вричам
и със страх те питам:
"Наистина ли бях поредната за вечерта,
искаше ли ме само за нощта?!"
И отговора е жесток: "ДА!"
© Веляна Георгиева Всички права запазени