Провокирано от стихотворението «Лъжа» на Мр.Тръмс
Любовта не е стрелата
от Ерос с усмивка изпратена,
която ранява сърцето.
Любовта не е искрата,
която пали пожари в тялото
и руменее лицето.
Любовта не е жаравата
на ревността, която прогаря
болезнена дупка във Егото.
Любовта не е тъгата
с тъжни думи изплакана
в сърцераздирателни стихове.
Тя е ръката,
която протягаш даже насън
към нечие тяло да тебе.
Тя е рамото,
на което слагаш глава уморен
след вечеря в тежкия ден.
Тя е гърба,
готов пред теб да застане,
когато задухат житейските бури.
Тя е оня синхрон,
с който бият неразделни сърцата
в тъжни и в радостни мигове.
Тя е сълзата,
която остава в окото на някого,
когато си тръгнеш завинаги.
Любовта е душата,
която после те чака отвъд,
за да се слее със твоята.
© Даша Всички права запазени