9.11.2015 г., 18:06

Лъвицата от Гуенол

1K 1 3

                      Непродуктивно дращене

                      по крилете 

                      на Ближния

                      надвиснало като кататонен ступор

                      над думите 

 

                      Тук си почива мигът

                      който никога не е искал да забравя

                      който никога не е искал решение

                      никога не е носил контактни лещи

 

                      Memento mori

                      мигът

                      без направление

                      от изплезената луна

                      в шапката

                      на безработен стар маг

                      потънал в лилаво-синя

                      халюцинация

 

                      Тук почива

                      Мигът утвърдил себе си

                      Мигът разграбен до секунда

                      Мигът забравил да отмине  

                                                         31.1.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха... знаех си, че е там някъде...
  • Непродуктивно дращене... Това май изчерпва всичко!
  • Голям си Донърджак! Признавам ти го. Тигрицата от Атакама ще се влюби в поезията ти.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...