16.10.2007 г., 10:32

МАГИЯТА ТЕАТЪР

4.5K 0 16

Прожекторният лъч на тишината
в залата болезнено се впи.
От сцената полъхна нежен вятър.
Завесата - магията разкри

и чудото започна да се случва
пред хилядите блеснали очи.
Дори смъртта, която бе наужким,
повика покъртителни сълзи.

Дочуваше се хлипане, ридане...
Актьорите докосваха сърцата.
Вълшебствата, от него, като рана
бележеше във всеки светлината.

Времето бе сякаш отлетяло
от залата, потънала в безвремие.
Финалът бе житейското начало
на ново философско обобщение.
Аплаузите пареха ръцете,
а огънят, жарава бе в душата.
Едно обикновено представление
разкриваше магията ТЕАТЪР...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво.Всичките ти стихове са хубави
  • Магия е! Поклон пред поета и актьора!!!
  • Здравей- Мария е.... и ако не бъркам -някога -преди много години ти направи своя прощъпулник на сцената с мен в "О, мое безценно съкровище ..." Радвам ти се! Успех!
  • Не, не, не и не... аз просто нямам думи. А стане ли дума за Театър... Господи, това е най-стихийната ми страст! Какво да говоря за театър, описан в поезия - та това е Велико. Ти си Велик!
  • Ти не пишеш...ти дишаш в този стих!ОМАГЬОСВАЩО УСЕЩАНЕ!БЛАГОДАРЯ ТИ!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...