МАЙКА

Защо навела си глава?

Защо седиш сама?

По бузата ти спуска се

                              сълза

и глас далечен чуваш.

Поглеждаш през прозореца

                               с надежда.

Небето е оловно, дъжд вали.

Далече  е детето и тебе много

                                          те боли.

Със всяка капка дъжд години

                                 преминават

и виждаш как синчето ти

                                  расте -

                                                           сега е мъж голям,

        светът далечен го зове.

Научи го бъде силен, смел

и истински свободен.

А днес се чувстваш мъничко

сама. Защо?

И капчица от дъжд по бузата ти

ли се спуска

или е мъничка сълза?

Недей да плачеш, майко!

Докато живо е сърцето

и може да боли

там в него ще живее и детето...

Сълзите майчини кой вижда ?

 Кой може да измери любовта?

Дъждът ще си вали, а там,

                            в сърцето,

една сълза ще грее като

                     мъничка звезда.