27.12.2024 г., 7:53

Майка

371 0 2

Няма друга на света

като майчицата ми добра.

Мила е като птичка.

На света е тя едничка.

 

Вече доста съм голяма,

но обичам да съм с мама.

Като остров в черното море,

бурята към нея ме влече.

 

Думи сладки ще намери

и не ще се начумери.

С къткане ще ни събере,

да са златни нейните ръце.

 

Като орлица над родата

е разперила крилата.

Да е жива, да е здрава

и фронта нивга да не сдава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...