Майсторско признание

Отивам да работя нещо
и питат ме - Какво ще пиеш?
Звучи ми някак си, зловещо.
Отвръщам просто: К'вото вие...

Един от тия тарикати
не ме попита, к'во ще ям.
От алкохола, днес си патя.
Пия вече и без срам.

Наричат ме алкохолика,
а майстор знаят ме голям.
Човек със битието свиква,
макар да пита: К'во ще ям?

Отказвам всякакви услуги,
за пиене щом споменат.
Виж, яденето... То е друго...
Страдат майстори от глад.

За плащане не става дума.
Кажи си дозата и край!..
Признавам си това безумие
в Родина - алкохолен рай.