Малка нощна музика
Цигулката скръбно засвирва
тъжен, финален рефрен
по улица глуха и тиха,
по улица вляла се в мен.
А аз си вървя неуморно,
разплакана, свела глава.
Не ще да направя повторно
всичките грешни неща.
Цигулката ярко рисува
със кърваво-ален нюанс,
цигулката всичко завлича
във тъжен, печален каданс
и ето, след миг и китари,
разцепват със звук те света –
пред мене стотици олтари
горят... С тях гори любовта.
Пианото звуци разлива
в кристално-лъчистия свят
в романтика, сякаш обвива
мен, теб и целия град.
И чувам гласа на мнозина
да пеят за свойта съдба -
един заминава в чужбина,
друг сполетя го смъртта,
а трети - все още той вярвал,
че любовта ще открие,
престъпник един даже запява,
докато от ръцете кръвта мие.
Пианото бавно замлъква,
потъва във музика тиха,
мракът във мене потръпва,
изреждат се няколко стиха.
И ето, заглъхват китарите
в тъжен звук сетен замират,
но не загасват пожарите
и хората не се събират.
Цигулката се моли още,
но гласът неин също утихва,
утихват и моите нощи,
но музиката в мен не стихва.
И продължавам да вървя
по пътя слял се с душата ми,
и продължавам да скърбя,
че не изпълних аз мечтата си.
По улицата тъмна туш се чува.
Дори луната днес я няма.
И цялата улица пак тъгува,
във тъмни краски цяла обляна.
А аз вървя бавно по пътя си,
устремена отивам някъде,
аз дори не виждам с очите си...
и вървя, а не зная къде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
