Малките хора

Малките хора трупат в себе си особена умора.
Понеже с външен вид не респектират,
в некомфортни ситуации лавират.
Както всички знаем - човеците днес
по външен вид преценят най-напред.
Малък ли си - твойта дума не тежи,
защото отдавна поговорката се измени.
И не по акъл, а пак по дрехи те изпращат,
само преходното забелязват.
Труден е живота на човека малък,
да се лута в свят, граден от пясък.
Където по - уважаван от него е всеки,
имащ мускули, Ферари или умствени дефекти.
Последното нека се тълкува,

като интелект, доближаващ нула.
Важното е днес да си вървежен,
салфетки да разхвърляш
на мръсна чалга "песен".
А пък нека малкият човек дипломи да трупа,
след години в рамки да им се любува.
Може и в употреба да не влязат,
че работните места не за тях се пазят.
Като глас в пустиня всеки сляпо се преструва,
че гласът на малките не чува.
Трудни перипети има малкият човек,
добре че с мъничко надминах
метър шейсет и пет!