Малко лирическо отклонение
Накрай света, на малък скътан остров,
една русалка пее свойта песен
и сладкият и нежен глас докосва
душите ни. И спомена далечен.
Разказва тя за младата девойка,
превърнала се вече във жена
в онази нощ, когато тихичко звездите
над любовта й бдяха будни на брега.
Ръцете - бурни, нежни, се намираха,
оставаха задълго пръстите преплетени.
А устните, безмълвни, пак се срещаха,
изплъзващия се момент усетили.
Със утрото изчезна и магията,
страстта угасна и загуби свойта мощ.
Но по лицата, уморени и щастливи,
усмихваше се споменът за миналата нощ.
Различни пътища поеха оттогава
и всеки срещна своята любов -
онази, на която казва се "голяма",
която преобръща целия живот.
И всеки днес щастлив е поотделно,
и всеки има своите мечти.
И само песента на малката русалка
ги свързва със отминалите летни дни.
* * * * * *
Слушам. Слушам я и искам да повярвам,
че тази приказка е свършила щастливо.
Но там е работата, че каквото и да правя,
животът ми разбит е. И едва съм жива.
Опитах да не мисля, да забравя.
Да лъжа всички, себе си дори.
Но днес за пръв и за последен път ще си призная -
eдинствената истинска любов - това бе ти!
една русалка пее свойта песен
и сладкият и нежен глас докосва
душите ни. И спомена далечен.
Разказва тя за младата девойка,
превърнала се вече във жена
в онази нощ, когато тихичко звездите
над любовта й бдяха будни на брега.
Ръцете - бурни, нежни, се намираха,
оставаха задълго пръстите преплетени.
А устните, безмълвни, пак се срещаха,
изплъзващия се момент усетили.
Със утрото изчезна и магията,
страстта угасна и загуби свойта мощ.
Но по лицата, уморени и щастливи,
усмихваше се споменът за миналата нощ.
Различни пътища поеха оттогава
и всеки срещна своята любов -
онази, на която казва се "голяма",
която преобръща целия живот.
И всеки днес щастлив е поотделно,
и всеки има своите мечти.
И само песента на малката русалка
ги свързва със отминалите летни дни.
* * * * * *
Слушам. Слушам я и искам да повярвам,
че тази приказка е свършила щастливо.
Но там е работата, че каквото и да правя,
животът ми разбит е. И едва съм жива.
Опитах да не мисля, да забравя.
Да лъжа всички, себе си дори.
Но днес за пръв и за последен път ще си призная -
eдинствената истинска любов - това бе ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илица Всички права запазени
