Малко по-малко
малко прекалила с грима
малко по-малко
приличаща на себе си
тя
крачи самоуверено
по уморените улици
на своето минало
и някак
не й се иска
да си признае
точно сега
че ако се върне
обратно
вкъщи я чака
малко студено кафе
и много време
докато
стане утре
малко понапълняла
малко по-малко
помъдряла
по детски усмихната
тя
вижда големите хора
да разхождат
малките си мечти
по малките часове
и не й се иска
вчера
да беше признавала
че голямата й мечта
да си остане малка
с всеки
изминал ден
става все по-сбъдната
малко по-отнесена
отколкото трябва
и малко повече
разбираща
отколкото
може да понесе
тя
все пак забравя
да помни
че напред и
наникъде
са еднакви посоки
и се усмихва
леко фриволно
на счупените токчета
и многото бримки
по стройните
крака
на иначе
прегърбеното
си минало
малко по-малко
ще бъде
последното малко
преди да стане
вчера
и преди
малко по малко
и тя
да стане
голяма жена
с малко дете
малко по-малко
от нея самата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
