Значи много съжаляваш...
(Тук ли е моментът да се трогна?!)
Защо така се получило – недоумяваш –
(Сигурно очакваш да те питам как да помогна)
Обясняваш ми – в живота ставало така,
(аз мълча и вътрешно се смея)
а съм била най-невероятната жена
(ле-ле, да не се възгордея)!
Няма да си простиш, че ме губиш –
(почти да повярвам, но ако бях много пияна...)
Другата нищо не значи, мен не можеш да разлюбиш,
толкова глупава била е тази измяна...
Свърши ли, да се изкажа и аз?
Не съжалявай, моля те, спокойно спи –
бъдеще любовно нямаше за нас – уви,
но радвам се, че мръсната работа я свърши ти...
Не вярваш ли?
О, даже виждам сълзи...
Приятели ли?
Хах, напусни!
Аз нямам приятели лъжци!
© Теодора Иванова Всички права запазени