Матрицата на съдбата
По Матрицата бавно се движа
и когато погледна встрани
тя ми казва – Поспри, нямай грижа!
Тук е писано всичко, чети!
Ако искам за малко да кривна,
да почина за кратко поне,
тя преглежда съдбата ми дивна
и ме спира – Ей ти, накъде?
Ти сама си избрала пътека,
и по нея не виждам цветя,
Няма нужда да бързаш, полека!
Аз за всичко до теб ще следя!
Ти си тук да помагаш на други,
по трънливия път да вървиш!
Не очаквай да имаш заслуги,
работи, може би…току-виж…
Ще получиш и мъдрост и слава,
на богатството тайния код!
И любов ще получиш тогава,
ала някога… в следващ живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
