me me me me me....
и ако стана Ида
и объркам всички приказки на света
бих могла да ти оплета
риза от дива коприва, дето да си намяташ крилете със нея
и мълчаливо да гледам в тъмното
полета на гласа ти
и ако стана онази от Златното езеро
ще мога да дишам в косите на слънцето
и да измислям щастливия край
но съм само заключена в кулата
със собствената си писалка
без листа
и безкрай пиша безплътни думи във въздуха
и моля вятъра да изсипе в нощта ти
посланията на самотата
и ако стана Оле
бих могла да целуна очите ти със
сребърен прах
и да превъртам часовника редовно, когато
удари дванадесет
но съм само една уморена истина,
която чертае силуета си по прозорците
една точка от стъкло,
която върти безумните отражения на света
в очите си
и ако стана приказка
ще влезеш в къщичката с лакомства и ще забравиш съществуването на миналото
и белите камъчета, пуснати от мен ще запомнят
стъпките ти
но съм само тишина
разпиляна по брега на морето
сляла се с последната сълза на русалката
която чака теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
