1.12.2007 г., 9:37 ч.

Мечо и другари (зимна детска приказка) 

  Поезия » За деца
6715 0 20

Сняг вали и вятър вее,

в къщи печката го грее,

ала Мечо натъжен е,

и от скука - уморен е.

- Мамо, мамо, ще отида

да извикам си дружина,

и на горската пързалка

да си поиграем малко!

Още рекъл - тръгна Мечо,

със кожух дебел облечен,

и към къщата на Зайо,

тръгна без да се помайва.

- Хайде Зайко, да играем,

снежни топки да направим,

там на горската пъртина,

ще се забавляваме двамина!

- Не, не мога мили Мечо,

имам само тъничко елече,

а ушите ми стърчащи

и калпак не ги обхваща.

Тръгна Мечо натъжен,

явно днес не му е ден.

Но пред Ежковата порта

спря се, тихичко потропа.

- Ежко, Мечо съм, ела,

да направим веселба,

нищо вън, че е студено -

във игрите ще се сгреем!

- Мечо, трябва да откажа,

пък и честно да ти кажа,

с толкова по мен иглички

слагам само ръкавички.

Тъжен Мечо тръгна пак,

не го радва пухкав сняг,

щом на горската пъртина,

сам отива, без дружина...

В миг се сеща - ще извика

с него катеричката Иглика,

тя добра е, веселушка,

във игрите първа дружка.

Само че и тя отказва,

тъжно през сълзи му казва:

- С таз опашчица-къделя,

в магазина всичко мерих,

нищо, нищичко не стана -

тъй без дрешки си останах.

Въздъхна Мечо: - Ех, че ден,

приятел нямам си до мен...

Към горската полянка тръгна,

сълза се тайничко промъква.

Но чу над него весел вик -

със теб ще дойда - чик-чирик!

Какво от туй, че е студено,

на Врабчо не му липсва смелост.

Политна с Мечо към гората,

и тъй започна веселбата.

И кой да видят се задава

към тях от гъстата дъбрава?

Ежко тича, а на острите иглички,

забол е шалче, шапка, ръкавички,

Иглика пък, със цвят във тон,

намушила се във кафяв маншон.

А Зайко, зъзнещ, по елече,

нахлупил бащиното кепе,

подскача, бърза, и настига,

че време за игра - не стига!

И тъй на горската морава,

настана веселба, гълчава,

събра се шумната дружина -

смехът им чак до мрак не стихна.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Мила!
    --------
    Врабчо е добър другар,
    издръжлив е, студ не знай,
    цяла зима бос играе,
    за снежинките нехае -
    даже с човчица лови ги
    и се чуди - "Кой топи ги?".
  • Хей, Мила..., направо ме изуми!!!
  • Много ми хареса, тази вечер ще го прочета на малкото си момченце!
  • Прекрасно е!
    Запазвам си го, ако позволиш!
    А на малката Миличка и на теб прегръдки!
  • Благодаря ви
  • Прелстно е!!!
    Браво!!!
  • Имах нужда точно от това днес.
    Поздрав !
  • Искам и аз на пързалкатаЧУДНИЧКО!Поздравки!!!
  • Ай, че е сладкооо...!!!
    Браво, мацко!
  • Едно голямо браво и от мен!
    Разтопи ме!!!ПОЗДРАВИ!!!
  • Миличка, омая ме, не мога да изкажа, задъхвам се...много си талантлива, много!!!
    Ще ми се това стихотворение да влезе в букварчетата на децата, да сгрява и развеселява повече души!!!
    Дано редакторите направят нещо по въпроса!
  • Пер нямаше нужда (от извинението де). Аз лично от нищо не се изненадвам и съм склонна да възприемам всичко без да се учудвам - както са казали: "Шарен свят - хубав свят"
    Благодаря ти
    П.П. Имам и детски приказки (проза), но все не се осмелявам да публикувам
  • Мерси Ели Как да кажа... разнообразие му е ****** (оная, ключовата дума де ) Стремя се (уж) да съм разнообразна, че иначе (тук превключвам на диалект) жа Омра ут скукъ
  • О-о!...
    Невероятно! Изумително! Смайващо!... Няколко пъти прочетох името на автора и още не съм на себе си!...
    Ако някой ми беше казал вчера, че ще видя името ти, Мила, под стихотворение за деца, и то толкова мило, навярно бих му се изсмял. Днес обаче за кой ли път се потвърждава правилото, че не бива да си правим предварителни оценки за човек, когото не познаваме... Дължа ти извинение! Ако не за друго, то поне за това, че в случая коментирам автора, а не произведението, но то е защото не коментирам поезия.
    Поздрави!
  • хехе
    След ония подпалващи стихове,изобщо не очаквах това
    Но си се справила страхотно!
  • Хихи, Ице... хубава закачка, ама... ако знаеш как чакаме снега да се развихрим - двете шестгодишни Милички (искам да кажа, че по акъл не й отстъпвам де с каквото и да се захвана все се вживявам много )
  • Хайде, Мецо да играем,
    снежни топки да си ваем.
    Морков... нос и две очички,
    клонки - палави ръчички. - стих закачка за мама.

    Поздравления за стиха, Мила!!!
    В ново амплоа, но чудесно!!!
  • Поздрави, малката Миличка от мен, и я нацелувай
    Чудесна идея ти е дало детето, браво!!! Голяма дружина сте! Развесели ме
  • Поздравите ще предам на малката Миличка Тя е повода и причината за това стихче А и идеята е нейна - аз само го написах Ще се радвам ако ви хареса, и... бързам да я уча на буквите, та да започне сама да пише и публикува
  • Чудесно детско стихче!
Предложения
: ??:??