12.07.2007 г., 9:04 ч.

МЕЧТАНИЯ 

  Поезия
484 0 1
Една забравена мечта,
почука днес във моята душа.
Несигурно вратата на душата,
пооткрехнах, погледнах, постъписах се,
дори се сепнах...
а тя, усмихната, мечтата благосклонна,
съвременна и даже малко безпардонна,
подаде своята приятелска ръка,
и аз поех я... на мига...
- Защо се толкова забави? - попитах аз. -
Нима за мене ти забрави?
Отвърна ми мечтата моя стара:
- Във бъдещето гледай с вяра...
И тръгнахме напред, със нея в надпревара,
да преоткрия аз една мечта - забравена и стара,
миналото и реалното в едно се сляха,
към бадещето със надежда полетяха...
Животът наш е пълен със безброй мечти,
реализирай ги, ПРИЯТЕЛЮ, НАВРЕМЕ ТИ!!!

© Дайан Флор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??