12.07.2007 г., 9:04

МЕЧТАНИЯ

628 0 1
Една забравена мечта,
почука днес във моята душа.
Несигурно вратата на душата,
пооткрехнах, погледнах, постъписах се,
дори се сепнах...
а тя, усмихната, мечтата благосклонна,
съвременна и даже малко безпардонна,
подаде своята приятелска ръка,
и аз поех я... на мига...
- Защо се толкова забави? - попитах аз. -
Нима за мене ти забрави?
Отвърна ми мечтата моя стара:
- Във бъдещето гледай с вяра...
И тръгнахме напред, със нея в надпревара,
да преоткрия аз една мечта - забравена и стара,
миналото и реалното в едно се сляха,
към бадещето със надежда полетяха...
Животът наш е пълен със безброй мечти,
реализирай ги, ПРИЯТЕЛЮ, НАВРЕМЕ ТИ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дайан Флор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....