Онзи дъжд който замина на север,
не успя да проплаче над нашия град.
Небето сега е синя постеля
по което надежди като птици летят.

Как красиво се реят надежди за благост,
надежди за хубавост и свобода.
Няма кал по земята - повод за радост.
Злото отмина и е пак красота.

И се вглеждам в ония дребни детайли
дето вчера пропуснал съм, да отчета.
Сякаш някой разкрива ми някакви тайни
а всъщност са те, ежедневни неща.

Виждам как във тревата, мравките щъкат,
как на дървото има гнезда...
Птиците пеят, живота си мътят
и скоро яйцата ще станат деца...

Какво по-желано от детска усмивка?
Какво по-красиво от утрешен ден?
Надеждите - облак дъждовен изтикват!
Мечтите светлеят сега като мен.