В мисли съм потънала и не виждам накъде вървя.
Празни погледи и уморени лица
гледат през мен, вървя.
И като муха на стената се въртя.
Улица след улица минавам и шептя
думи без смисъл смея да мълвя...
Вървя, вървя.
© Микаела Петракиева Всички права запазени