Мечти. Небето. Аз. И пеперудите.
Кажи ми, майчице,
кажи ми.
Къде да диря късче от фантазия?
Аз съм вода и в шепите ти се изливам...
По-чиста съм,
по-чиста съм от всякога.
И бялата коприна ми е слънцето.
В което само денем се потапям.
Да знаеш, черни перли са очите ми...
По-черни са, по-черни са от от мрака!
Не се засищам с полъха на вятъра,
а той пленява дръзко и омайващо...
На мен фантазия дари ми, майчице!
Да си мечтая! С утрото на тайното.
За да избягам. Жежко е наоколо.
И този дим... Поглъща ме. Изчезвам.
Дъхът ми е примрял за фантазиране.
С фантазия се чувствам най-потребна.
А тя била е дълго вътре в мене.
Сама се е родила от пробуждане
Не ми е нужно нищо друго, майчице!
Мечти. Небето. Аз. И пеперудите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
