4.04.2008 г., 17:12 ч.

Мечти. Небето. Аз. И пеперудите. 

  Поезия
719 0 6

Кажи ми, майчице,

кажи ми.

Къде да диря късче от фантазия?

Аз съм вода и в шепите ти се изливам...

По-чиста съм,

по-чиста съм от всякога.

И бялата коприна ми е слънцето.

В което само денем се потапям.

Да знаеш, черни перли са очите ми...

По-черни са, по-черни са от от мрака!

Не се засищам с полъха на вятъра,

а той пленява дръзко и омайващо...

На мен фантазия дари ми, майчице!

Да си мечтая! С утрото на тайното.

За да избягам. Жежко е наоколо.

И този дим... Поглъща ме. Изчезвам.

Дъхът ми е примрял за фантазиране.

С фантазия се чувствам най-потребна.

А тя била е дълго вътре в мене.

Сама се е родила от пробуждане

Не ми е нужно нищо друго, майчице!

Мечти. Небето. Аз. И пеперудите.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??