30.10.2004 г., 16:08

Мечтите на големите

1.4K 0 0

Искам да погледна на света
с очите на дете.
Обичам аз да плувам
във нощното небе!
Светът да се разтваря
в светулкови искри.
Тревата да мирише
на нежност,може би.
Обичам и луната,
люлееща се в сърп,
да гледа на земята,
обърнала и гръб.
Но нека да погледна
през детските очи.
Невинноста да греине
в последните лъчи.Не мога
и ме мъчи,тя ми тъга,
през детските очи
да видя аз света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...