Медено
Съблича август мокра риза,
докато синьото се стапя
и кротко по брега нанизва
целувки мидени на капки,
рисува слънце по вълната,
която литва да го стигне,
танцува болеро със вятъра
и пари като сън по миглите.
Изхлузва се като пантофка
след вихреният бал до видело.
Остава меден вкус по строфите,
когато лятото си иде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
