Съблича август мокра риза,
докато синьото се стапя
и кротко по брега нанизва
целувки мидени на капки,
рисува слънце по вълната,
която литва да го стигне,
танцува болеро със вятъра
и пари като сън по миглите.
Изхлузва се като пантофка
след вихреният бал до видело.
Остава меден вкус по строфите,
когато лятото си иде.
© Христина Мачикян Всички права запазени