Между двата свята
Между двата свята
Веднъж отнякъде дочух,
че да живееш е щастие и трябва да се радваш,
че веднъж се е дарявал той - животът
и трябвало да му се кланяш и да го издигаш в култ.
Но мога ли да ви попитам вас и всички други,
кога поискахте да ви дарят с живот,
кога решихте, че желаете да живеете
и ако не искахте, послуша ли ви някой.
Животът почва, без да го желаеш,
щом с плач докоснеш своята майка
и светъл лъч прониже твоето крехко тяло,
желаеш ли това - не знаеш.
Падаш, ставаш, а понякога пълзиш,
в изпитанието страшно животът губи смисъл,
плачеш, страдаш и разбираш,
че животът е това - борба без смисъл.
Бориш се и страдаш, и дерзаеш,
стъпваш върху тръни, омотаваш се в бодли,
гледаш Слънцето, а виждаш мрака
и смутен протягаш свойта кървава ръка...
... И поиска ти смъртта,
предаде се и й се поклони,
но и тя, загледана в теб, ръка протегна
и погали те, а после те отпрати с мрачен празен взор.
Събуди се и се ослуша,
за да чуеш писък, породен от мъка и печал,
събуди се и се огледа,
за да видиш тъмнината межу двата свята.
Виждаше смъртта, но тя не те погледна,
виждаше живота, но и той с погнуса те отхвърли.
И защо се бори и търпя страдания,
щом отхвърлен се оказа между двата свята.
Събуди се и вгледа се в дланите си - те кървяха,
вкопчил си се силно в тръните на твоята съдба,
след допира на дамата с плащ от черна алена коприна,
ти отринат беше от света.
Всичко в тебе вече стене,
всичко в тебе веч кърви,
упоен от аромата на живота,
ти загуби неговия смисъл.
----------------------------------------------
... И настъпи мракът...
... А дали ще има лъч на светлина за теб.
Веднъж отнякъде дочух,
че да живееш е щастие и трябва да се радваш,
че веднъж се е дарявал той - животът
и трябвало да му се кланяш и да го издигаш в култ.
Но мога ли да ви попитам вас и всички други,
кога поискахте да ви дарят с живот,
кога решихте, че желаете да живеете
и ако не искахте, послуша ли ви някой.
Животът почва, без да го желаеш,
щом с плач докоснеш своята майка
и светъл лъч прониже твоето крехко тяло,
желаеш ли това - не знаеш.
Падаш, ставаш, а понякога пълзиш,
в изпитанието страшно животът губи смисъл,
плачеш, страдаш и разбираш,
че животът е това - борба без смисъл.
Бориш се и страдаш, и дерзаеш,
стъпваш върху тръни, омотаваш се в бодли,
гледаш Слънцето, а виждаш мрака
и смутен протягаш свойта кървава ръка...
... И поиска ти смъртта,
предаде се и й се поклони,
но и тя, загледана в теб, ръка протегна
и погали те, а после те отпрати с мрачен празен взор.
Събуди се и се ослуша,
за да чуеш писък, породен от мъка и печал,
събуди се и се огледа,
за да видиш тъмнината межу двата свята.
Виждаше смъртта, но тя не те погледна,
виждаше живота, но и той с погнуса те отхвърли.
И защо се бори и търпя страдания,
щом отхвърлен се оказа между двата свята.
Събуди се и вгледа се в дланите си - те кървяха,
вкопчил си се силно в тръните на твоята съдба,
след допира на дамата с плащ от черна алена коприна,
ти отринат беше от света.
Всичко в тебе вече стене,
всичко в тебе веч кърви,
упоен от аромата на живота,
ти загуби неговия смисъл.
----------------------------------------------
... И настъпи мракът...
... А дали ще има лъч на светлина за теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
