Между началото и края на денят
Между изгреви и залези червени -
понякога разплакани дори,
усмихвам се и с време, и без време
на твоите обагрени черти.
Пореден изгрев в залеза се сгушва,
от морен път склонил глава
и влюбено-унесен се заслушва
в привечерната тишина.
А ти, в забързания делник
пропускаш да ме приютиш,
забравил за една потребност,
прекрачвайки в сърцето ми, мълчиш.
Между началото и края на деня
прокарвам восъчна алея,
свещта догаря, но вървя
натам, душата си да сгрея.
И все така в пресечната им точка
на изгрев-залез, ден и нощ
откривам истината непорочна
за смисъла на думата - Живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
