Менестрел
По стъпките му крачи младостта
и със зората лирата запява.
Той знае, че не стават чудеса
за хората, които ги създават.
На скитник орисията приел,
не спират го ни сух пустинен пясък,
ни снеговете. Той е менестрел -
земята му е дом, небето - стряха.
Как жадни са пламтящите очи
за красота, вълшебства и миражи!
Какво видял е - в песните звучи,
незримото дори ще ни разкажат.
Той крачи през света без миг покой
и пее с птици, с вятър и камбани.
Не звуци се изливат, а порой
от пориви, надежди и желания.
Звездите - тези феи на нощта,
запяват с него. Кралствата чудесни,
красавици, на рицари мощта
се претворяват в чудните му песни.
И верните приятелски ръце,
и подвизи чутовни на герои,
се врязват в необятното сърце
и се превръщат в приказни мелодии.
Светът прехласнат слуша. Той върви
(за търсещите Космосът е тесен),
обречен звънка радост да реди,
докато сам не се превърне в песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
