Панта рей е казал веднъж

           един древен и умен мъж,

           което по нашему ще рече -

           всичко мени се, всичко тече.

           На стария навремето строшиха ребрата

           да си даде доброволно земята,

           времената бяха такива - колективизация,

           с повечко бой и малко агитация

           и ето ширнаха "житата,

           окъпани от топъл дъжд

           и ний вървим, вървим нататък

           и няма край на шир и длъж!!!"

           Няма проблеми - добре е изобщо,

           та нали всичкото стана общо,

           а щом е общо, наше е значи

           и всеки почна да мъкне и влачи,

           какво да крием, така си беше,

           вечер на село никой не спеше,

           обърнаха, братко, тая държава

           на породиста дойна крава!

           Но било, каквото било,

           правителството вече решило

           с постановление от днешна дата

           да ни раздаде по сто квадрата

           и да няма повече нужда

           да налитаме на чуждо.

           И, ето ни вече фермери,

           всеки над имота трепери,

           оформя лехички, копае вади,

           мъкне от нейде разни разсади.

           За бамя, магданоз, домати,

           за ряпа, пъпеши, салати,

           за разни сортове фасули,

           за дини, тиквички, марули,

           за късно зеле, чушки ранни,

           за моркови и патладжани,

           за чесън, чубрица и луци

           и доксан докуз гюрлюци!

           А край тях на два три реда

           царевицата, слънчогледа,

           та по всяко боже време

           нещичко да си береме,

           и когато дойде зима,

           в зимника храна да има!

           До тук всичко е по ноти,

           всеки яката работи,

           кой с лопата, кой с мотика

           обработва си чифлика,

           че е малко тясно, вярно,

           но пък тъй ни става харно,

           хем поиме, хем копаем,

           хем и танц, конфу, играем,

           чукаме във такт дупета

           в маломерните кюшета.

           А водата беше бол, та

           пръкна се една реколта.

           Всичко прясно, всичко еко,

           драго да е на човеко!?!

           Магданозът ни покълна

           къдрав кат ангорска вълна.

           Чушки арнаутски, люти

           все от сортове  прочути,

           карфиолът се показва

           като че от женска пазва.

           Зеле, пъпеши, карпузи

           едри като гъзи бузи,

           тикви, като дупе бяло,

           сякаш слънце не видяло!?!

           Празът опнал пък стъблото

           на балерина кат бедрото,

           син и лъскав патладжана,

           като за изложба стана.

           Бобът спъстрил бе зърната

           на певица кат сурата.

           Ряпата наля в теглото

           на даначе кат окото.

           Тиквичките, също дали,

           накачени кат медали

           и се клатят, две по две те,

           чакат да ги оберете.

           Лукът взема ти акъла,

           баш компрес за маясъла,

           пък маруля лист покара

           гъз да бършеш - девет ара.

           А, фасулът, майтап няма,

           дава звук в мажорна гама!!!

           И във всички зарзавати

           нито помен от нитрати,

           всичко прясно, всичко фреш,

           с апетит да го ядеш.

           Със две думи  бомба -  значи,

           грамофон свири, майка плаче.

           Абе, туй е, - друго няма,

           взехме си беля голяма!!!

           ....................................................

           А, сега, какво? - Демокрация,

           кеф ти криза, кеф ти стагнация,

           кеф ти 10% инфлация.

           Сега от щастливи кокошки са ни яйцата,

           но са ни разплакани децата,

           а, родителите им на гурбет,

           казано честно - нищо не ни е наред,

           Братчет!!!