Метаморфоза
В капилярите
на дръзките желания
вля се струйка
пролетна мъзга.
Зимните,
безмислени терзания,
се смаляват
в капчици тъга.
Избуяват филизи амбиция.
Този път
е моя пролетта.
Още миг
и ще посрещна птиците.
Светло е небето от ята.
На дланта ми
се разпукват пъпки
на бадемово-ухаещ клон.
В ритъма сърдечен
чувам стъпки
на дете
и цвилене на кон.
Дъждове танцуват
в мисълта ми.
Избуяват в погледа треви.
Мятам си копнежите
на рамо.
Болката ми
спира да кърви.
Как обичам
да съм невъзможна,
необятна,
бременна с любов.
Свалям бавно
зимната си кожа
и животът ми е като нов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
