Миг
Цяла вечност се взираш в лицата ми,
само едно ли позна?
Девет сърца си създадох,
нито едно ли не бие в душата ти?
Ако е така, приспи ме,
завинаги,
бяла завеса пусни над очите ми
и ми позволи отново да порасна,
заради теб...
А когато започна да свивам душата ти,
повий ме с розов лист, да не настина,
пусни сълза в лицето ми,
да не усещам глад
и си тръгни...
И ако останеш сам,
ела,
очите ти с милувка ще закрия,
да не боли,
а на сутринта отново ще сме живи,
за първи път от цяла вечност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
