Миг, преди да се съмне
Върху голата плът
не целувки, а въглени!
Бели свещи горят!
С устни-макове в тъмното
ти докосваш ме, палиш ме...
и ми даваш причастие...
С тънки пръсти ме галиш!
Споделеното щастие
е с дъха на любов,
с аромата на праскови –
Ерос, тръгнал на лов,
но изгубен сред ласките...
като стон на жена,
бликащ с всяко дихание
с венчелистна роса,
с вкус на страстно желание...
пламнал в огъня слог,
който гасне сред влагата,
лунна пропаст и... скок
в безтегловното падане...
Върху голата длан
не целувки, а въглени!
С тях ме връщаш оттам...
миг преди да се съмне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
