15.01.2012 г., 9:59

Миг-причастие

2.3K 0 16



                                          вдъхновено от Христо от Лясковец


Споделената болка е миг за причастие.
Чудесата се случват сега,
когато усещаш, че в тебе живеят –

здравето, вярата и мира.

Не вини, не гневи се. А прощавай си всичко.
И от теб изтръгни го страха.
Ето, ти се обичаш, а защо се раняваш.
Излекувай си свойта душа.

Сподели си усмивка. Прегърни свободата.
И изгрей във вселена-слънца.
Знай, животът е кратък, но е вечен зачатък,
следващ пътя на Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МариЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Сподели си усмивка. Прегърни свободата.
    И изгрей във вселена-слънца.
    Знай, животът е кратък, но е вечен зачатък,
    следващ пътя на Любовта"
    .....................................................
    Оригинален, много образен и докосващ стих, красиво и актуално
    послание! Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
  • !
  • чудесно послание носи стихът ти, мила Мария...
    по пътя на любовта...единственият верен път..
    поздравявам те, най-сърдечно..
  • Пътят на Любовта не греши!.. Той знае и показва отговорите чрез сърцата ни!
    Благодаря ти Миличка за красивият стих!!!
  • Благодаря ви за думите, приятели
    Джейни, предадени са на земляка поздравите

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...