Мигът
Дали бе истинска магия -
внезапно пръсна звезден прах
в очите ми един от тия
чаровници и… ослепях.
Обви ме в сладострастна нега,
във вихрен танц ме завъртя,
понесе ме в небето с него
и уж танцувам, а летя…
Животът върна своя смисъл!
Усетих мирис на цветя,
любовни стихове прописах
и се усмихнах на света.
Но беше кратка радостта ми!
Подухна леден северняк,
прогони образа измамен,
мираж бе той, прогледнах пак!
Крилете вятърът прекърши
и бързо угаси страстта!
Очарованието свърши…
Мигът със него отлетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
