Мила ми, Венето!
Тази вечер ми каза детето -
да ми напишеш стихотворение...
утре е празник - трябва вълнение!
Кой ти го рече, мили ми сине...,
Че от днес за утре трябва да мине...
Мойта госпòжа - така ми поръча!
Ах, да разваляш рахата на пръча!
Ти - що не каза на тази мадона...
че туй стихоплетство не е беладона...
Дори билка в гората - брана без чувство...
Не ще сътвори за глупака изкуство!