2.06.2007 г., 22:34

Мили

873 0 0
Нямам вече сили.
Прости ми, мили!
Пак лицето изгарят
нежните сълзи.
Пак в мене се повтарят
изминалите дни.
Твоето име повтарям.
Горя. По тебе изгарям.
Изгаряш ме на клада.
Изгаряш ме и боли.
Измъчено, сърцето ми страда.
Стара рана кърви.
Спирам вече.
Ще те гледам само отдалече.
Знам, за тебе ще тъжа,
но не мога повече да продължа.
Гори в огъня и лъжата.
Спират от болка мигом сърцата.
Време за „Сбогом" дойде.
Ще ми липсваш, момче.
Но ти назад не се обръщай!
Повече не ме прегръщай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...