2.06.2007 г., 22:34

Мили

879 0 0
Нямам вече сили.
Прости ми, мили!
Пак лицето изгарят
нежните сълзи.
Пак в мене се повтарят
изминалите дни.
Твоето име повтарям.
Горя. По тебе изгарям.
Изгаряш ме на клада.
Изгаряш ме и боли.
Измъчено, сърцето ми страда.
Стара рана кърви.
Спирам вече.
Ще те гледам само отдалече.
Знам, за тебе ще тъжа,
но не мога повече да продължа.
Гори в огъня и лъжата.
Спират от болка мигом сърцата.
Време за „Сбогом" дойде.
Ще ми липсваш, момче.
Но ти назад не се обръщай!
Повече не ме прегръщай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...