2.06.2007 г., 22:34

Мили

882 0 0
Нямам вече сили.
Прости ми, мили!
Пак лицето изгарят
нежните сълзи.
Пак в мене се повтарят
изминалите дни.
Твоето име повтарям.
Горя. По тебе изгарям.
Изгаряш ме на клада.
Изгаряш ме и боли.
Измъчено, сърцето ми страда.
Стара рана кърви.
Спирам вече.
Ще те гледам само отдалече.
Знам, за тебе ще тъжа,
но не мога повече да продължа.
Гори в огъня и лъжата.
Спират от болка мигом сърцата.
Време за „Сбогом" дойде.
Ще ми липсваш, момче.
Но ти назад не се обръщай!
Повече не ме прегръщай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...