9.06.2006 г., 8:00

Милион сълзи

1.1K 0 2

Защо сърце..защо тъй трудно е?
Защо наказа ме и мен със теб
да страдам?
Нима сълзите твои не стигат,
Нима и мойта мъка искаш ти?

Стига тъна в този мрак,
пробуди се от тоз сумрак,
в очите му ти погледни,
и знай че излишния си ТИ!

Стига страда,за блян красив,
стига плака,за
любов фалшива,
стига дави ме в сълзи,
стига би за красивите лъжи!

Красиво е сега е нали?
Чувсташ,дишаш и живееш
без онез милион сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...