Милост за живите
Милост за живите, дето не паднаха ничком
и не избраха тихия дом на пръстта…
Имаха зъби да губят, не коленичели -
за кариера, удобства и пълен стомах.
Милост за всички, свише орисани,
да не подгъват за жълти пари рамене…
Има закони от траките още, неписани,
как да живееш достойно и как да умреш…
Милост за слабите, дето над болните бдят
и със бедняка делят си последния грош.
Тези, които в живота надежда садят,
ала в отплата не търсят награда и пост.
Милост за този, който не стана простак
и от моралния праг отвъд не пристъпи.
Ах, оправдания винаги имаме – да!
За семейство, деца, даже за внуци…
Милост за милост! - ала не овъргалян в праха…
Моля, поне с паметта ми честни бъдете!
Просто е нужно след време на внука слуха
да не зацапвате с папки и досиета…
Иначе – никаква прошка! – решете главата,
за гилотината дива на туй, дето му викат живот...
Аз съм малка прашинка в дюните на Съдбата,
но съм здравата част от сърцето на своя народ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
