andromen (Иван)
41 29
27.03.2014 г., 22:08 ч.

Милост за живите 

  Поезия
1924 0 7
Милост за живите
 

Милост за живите, дето не паднаха ничком

и не избраха тихия дом на пръстта…

Имаха зъби да губят, не коленичели -

за кариера, удобства и пълен стомах.

 

Милост за всички, свише орисани,

да не подгъват за жълти пари рамене…

Има закони от траките още, неписани,

как да живееш достойно и как да умреш…

 

Милост за слабите, дето над болните бдят

и със бедняка делят си последния грош.

Тези, които в живота надежда садят, 

ала в отплата не търсят награда и пост.

 

Милост за този, който не стана простак

и от моралния праг отвъд не пристъпи.

Ах, оправдания винаги имаме – да!

За семейство, деца, даже за внуци…

 

Милост за милост! - ала не овъргалян в праха…

Моля, поне с паметта ми честни бъдете!

Просто е нужно след време на внука слуха

да не зацапвате с папки и досиета…

 

Иначе – никаква прошка! – решете главата,

за гилотината дива на туй, дето му викат живот...

Аз съм малка прашинка в дюните на Съдбата,

но съм здравата част от сърцето на своя народ.

 

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??